Следенето на дивеча след стойката е ключов момент в лова с птичар. То изисква от водача да познава инстинктите и поведението на кучето си, както и да умее да реагира правилно в различните ситуации.
Важни детайли
Воденето към дивеча:
Темпо и дистанция: Водача трябва да се съобрази с темпото на кучето и да не го пришпорва. Дистанцията зависи от терена, вида дивеч и поведението на кучето.
Концентрация: Птичарят трябва да е концентриран и да не губи връзката с водача.
Губене на мириса: Ако кучето губи мириса, водача трябва да го остави да се ориентира и да не го пришпорва.
Блокиране на дивеча:
Поведение: Птичарят спира рязко, главата му сочи към дивеча, а тялото му е усукано.
Действия на водача:
Определяне на разстоянието: Водача трябва да прецени разстоянието до дивеча и да действа съответно.
Подкрепа: Ако кучето се нуждае от подкрепа, водача може да се приближи до него и да го подтикне да продължи.
Самостоятелност: При опитни кучета водача може да остави птичаря да действа самостоятелно.
Работата на опашката:
Движение: Опашката се движи ляво-дясно, докато кучето се движи.
Спиране: Когато дивеча е локализиран, опашката спира да се движи.
Тремор: Тялото на кучето потрепва, когато дивеча е близо.
Доверие и свобода:
Водача трябва да има доверие на птичаря си и да му даде определена свобода.
Прекаленото контролиране може да обърка кучето и да го направи по-малко концентрирано.
Дискретността е ключова, за да не се изплаши дивеча.
Заключение
Следенето на дивеча след стойката е вълнуващ момент, който изисква добра комуникация между водача и кучето.
Допълнителни ресурси:
Списание „БГ Ловецъ“
Стандарти на породите птичари: Стандарти на породите птичари
Важно:
Тази статия е само информативна и не е предназначена да замени професионална подготовка.
Винаги се консултирайте с развъдчик или обучител, преди да вземете решение за закупуване или обучение на птичар.